Успешно вземане на изпити

Молитва към Св. Богородица „Подаваща ум“

Дойде месец юни. Това значи, че лятната сесия в Университета започва със страшна сила. Всеки студент се е свил в стола пред бюрото си и чете ли чете. Някои четат книги, други лекции, трети от лаптопи или таблети, четвърти пък се отдават на страннни ритуали, но целта на всички е една – успешното вземане на изпитите. Те пък са различни по брой и трудност, но не и по значение.
          Скоро бях на екскурзия и обиколих няколко български исторически забележителности и манастири. Всяко едно от тези места притежава неописуема сила и всеки трябва сам да я усети.  При посещението на Соколския манастир обаче почувствах, че духовниците изпитват силна зигриженост към българското обаразование. В църквата продаваха брошурки с различни молитви. В купчината намерих една със заглавие „Успешно вземане на изпити“. Веднага си я купих, а съдържанието ме накара да се усмихна и замисля. И сега искам да ви предоставя още една възможност за опора в тежките дни на горещата сесия. Надявам се молитвата да ви вдъхне нужните знания, за да вземете изпитите си благополучно.

Богородице Пречиста, Ти си Дом, който създаде за Себе Си Божията Премъдрост – Христос, нашият Бог. Ти ни даряваш духовни дарове. Ти издигаш нашия ум от този суетен свят към вечния живот в Царството Небесно и ни помагаш във всяка беда и нужда.

Приеми тази молитва от нас, Твойте недостойни роби, които с вяра и умиление се покланяме на Твоя пречист образ. И сега, Всевъзпявана, Вселюбима наша Майко, просвети нашия ум, за да усвоява успешно всяко душеполезно знание и добра наука за прослава на Света Троица, за полза на Църквата и отечеството ни. Укрепи волята ни да постоянства в трудолюбие и всяко добро дело за слава на Христа, нашия Бог. Благослови нашите началници, родители и учители, които ни ръководят в познание на доброто като ни даваш сили и здраве, за да продължи това учение. Амин!

„Драги ученици и студенти, след като вземете успешно изпитите си не забравяйте да благодарите!“

Оттук - оттам част 1

Проблемът с уличните кучета в София

Днес във вестник „Капитал Daily“ прочетох една кратка, но съдържателна критика, адресирана към кмета на столицата Йорданка Фандъкова, относно проблемите на града и в частност – уличните кучета. Аз бих отнесъл коментара към цялата управа – настояща и бивша, и не само към кмета, но към целия административен апарат, който отговаря за безопасния живот в града.. Не намерих линк към статията, затова ще цитирам от хартиеното издание:

Проблемите на София според Фандъкова

Откриване на топлата вода

На третата година от мандата си (и на седмата, откакто ГЕРБ управлява София) кметът Йорданка Фандъкова формулира четирите големи проблема на града – бездомните кучета, липсата на места в детските градини, дупките по пътищата и малкият интерес към програмата за енергийна ефективност на жилищата.

Проблемите са наистина тежки и болезнени за гражданите и с констатацията си кемтът явно признава пълното безсилие – собствено и на партията си, да намери решение поне на един от тях. Определнянето на приоритети, което Фандъкова направи вчера, щеше да е по-подходящо за първите три месеца от управлението й. Само че минаха три години и единственото, което данъкоплатците продължават да чуват, са общи констатации и пожелания в бъдеще време.

„За мен е важно да се приберат глутниците от улиците“, казва Фандъкова. Не ни се иска да мислим, че това е станало „важно“ едва след разкъсания човек в кв. „Малинова долина“. Как обаче да си обясним факта, че за толкова време напредъкът по темата е нулев? И докато ръководството на общината „открива топлата вода“ и предлага поредните палиативни мерки, парите на жителите на София продължават да изтичат уж за решаване на същите тези проблеми.

От в-к Капитал Daily, 9. IV. 2012

ПС: Радвам се на това, което в момента се случва в центъра на София – подновяването на площади, градинки, улици, булеварди, скорошното откриване на втората линия на метрото и още много други положителни неща, но безопасността е на първо място, а като че ли няма кой да ни защити от бездомните кучета, а скоро може би и от котките, а след това от плъховете, обитаващи канализацията?. Всичко опира до 3 неща – контрол, контрол, контрол!

Магичният 3-ти март

„Човекът е човек тогава, когато е на път“ е казал българският поет Пеньо Пенев. Следвайки тази сентенция група приятели решихме да тръгнем на път. Началото и краят му са улица Шипка в София, а средата – връх Шипка и паметникът там. Всичко се развива в един светъл ден – 3-ти март 2012година. Събрахме се в 8 часа в центъра на София, заредихме гориво и хванахме подбалканския път.   
            

Бяхме на около 25 км. от върха, когато заваля силен дъжд, който премина бързо в градушка. Накрая го обърна на сняг. На 4 км. ни спря полицай и настоя да отбием плътно в дясно и да паркираме. Колоната от коли се виеше нагоре, а хората се изкачваха пеш. Към снеговалежа се присъедини силен, студен вятър. Снегът се трупаше, а едно самотно камьонче разхвърляше пясък и сол, поне да предотврати заледяване. Всеки вървеше нагоре заедно със своята компания. Някои пееха, други пиеха, но всички имаха една цел – да се качат на върха и, може би, да усетят нещо различно и необикновено. Зад всеки завой бяха поставени полицаи, които спокойно се грижеха за реда и безопасността.
         

   Когато бяхме на километър и половина от върха, времето стана още по-люто. Наоколо вече нямаше възвишения, които да ни пазят от вятъра и той стана безпощаден. Снегът се забиваше в лицата, все едно се забиват множество карфици, лъсна хлъзгав лед. Стоплихме се, като си направихме обща снимка на фона на знамената, които носехме и продължаихме към паметника, който не се виждаше от падналата мъгла.
          

  Горе намерихме строен военен оркестър. Полицаи подреждаха събралите се хора в две редици, една срещу друга така, че пространството между тях да е свободно. Часът беше около 12 и 30. Питам полицая до мен кога се очаква да започне церемонията, а той вдигна рамене и каза, че вече 2 часа очакват официалните гости. Решихме да изчакаме малко и да видим какво ще стане, все пак не сме се качили до тук за нищо. Чакането не беше напразно. След 20-тина минути дойдоха Маргарита Попова, Цветан Цветанов и кметове на области и градовове. 

Церемонията започна с поднасяне на венци. Следва минута мълчание на колене в памет на героите. Изправихме се и оркестърът изпълни химна на България. Веднага след края на химна се случи нещо, което за мен е магия. Вятърът и снеговалежът изведнъж спряха, мъглата се вдигна, а облаците направиха път на слънцето и то изгря в пълния си блясък и топлина. Разкри се уникална бяло-снежна гледка, всичко наоколо блестеше ослепотелно - земята, храстите, дърветата. Хората погледнаха нагоре, усмивка се разля по иначе понамръщените им от студа лица. Поздравихме се още веднъж за празника. Почувствах, че с всички тези хора сме едно цяло, щастливи от това, че сме на това място в този момент. Настроението беше почти еофорично. Честно казано ми идеше да извикам "Ура!" или "Българи юнаци", но красотата и непринудеността около мен ме оставиха безмълвен.  Целият момент траеше не повече от минута. Беше толкова силен, че едновременно обезоражаваше и зареждаше. Това странно съвпадение ще го помня цял живот, усещах загадъчност, магичност. След 60 секунди всичко се върна – облаците, мъглата, валежът и мразовитият вятър. Решихме да слизаме, бяхме изгладнели.
           

В подножието на върха кипеше живот, търговия. Освен знамена, човек можеше да си вземе сандвич с кебапче, кюфте, наденица, да си купи сувенир или просто да послуша българска музика, носеща се от близката малка сцена. Очакваха ни обаче още 4км. до колата и решихме веднга да тръгнем надолу. Тогава, вече категорично, слънцето и доброто време завладяха положението. Пред нас се разкриха приказни гледаки, които няма как да се забележат, преминавайки през прохода с кола. В Казанлък се нахранихме обилно и се отправихме към улица Шипка в София, откъдето тръгнахме.

Б.Г.М.А.Ч.

Лично мнение

Реших да посетя два мача на ЦСКА преди зиманта пауза и да споделя впечатленията си с вас.

         Всичко започна с мача Славия – ЦСКА на 23-ти ноември. Билетът за сектор Г беше оценен на 10лв, а като видях спортното съоражение в квартал Овча Купел си помислих, че с тези пари съм си купил стадиона, а не билет за мач. В крайна сметака наистина се оказа, че съм си дал парите за нещо друго, а не за футбол. Имаше само 1 гол (във вратата на Славия) и накъсана игра, в която футболистите предимно лежаха на терена и охкаха...имах усещането, че наблюдавам брутална оргия...при това само с мъже. Като капак на всичко беше публиката – малобройна, измръзнала и не особено доволна, нито от цената на билета, нито от представянето на отборите. Освен това мачът започна в 13 часа – когато всички са на училище или работа, малоумщина. 

         Вторият мач, който посетих, отново в сектор Г, беше ЦСКА – Лудогорец на 28-ми ноември. Билетът този път беше 5 лева, а стадионът на Армията – стадион. За парите, които дадох, не мога да се оплача от качеството на футбола – паднаха 4 гола, по 2 във всяка врата. Играта беше по технична и нападателна в сравнение с първия мач. ЦСКА вкара 2 гола още в началото на двубоя и около 9000 фена създадоха неповторима атмосфера. Скандиранията и песните бяха помрачени в началото на 2-рото полувреме от бомбички, но в крайна сметка каквито футболистите – такива и феновете. Лудогорец успя да изравни в рамките на последните 4 минути на мача. В отговор от трибуните захвърчаха седалки, шишета и какво ли още не. Изведнъж от щастливи и кротки фенове, цесекарите се превърнаха в псуващо, рушащо стадиона на собствения си отбор племе, а футболистите на терена се сбиха...

         На връщане от „футболният спектакъл” се замислих на какво бях станал свидетел в тези два мача. Държа да подчертая, че не съм фен на нито един отбор и нямам претенции, но отговорът е само един – Б.Г.М.А.Ч. – Български Гамени Мечтаят за Алкохол и Чалга.

Как да оцелееш

ии какво да правиш с една разгонена котка

Домашното животно е отговорност. Грижите за него са огромни, но доставят наслада. Що се отнася до котките обаче, всичко се променя. Най-лошото настъпва, когато се разгонят.

Нека обясним що е това разгонена котка. Поне 3-4 пъти годишно, състоянието на котката се променя драстично. От злобна, нагла и нахална, тя изпада в състояние, в което всеки мъжки, без значение човек или животно, се превръща в Принцът на мечтите и мокрите й сънища. Започва да издава ужасяващи звуци, които моментално превръщат ушната кал в течност, а тъпанчетата – в барабани. Тогава е леко приклекнала, задните й части стърчат във въздуха и често се въргаля. Описан с две думи, този период от няколко дни е чудовищно непоносим!

Едно от определенията за котка е безсмъртно същество, приспособено от природата да бъде ритано, когато не се държи добре вкъщи. Това е достатъчно красноречиво, но все пак ето няколко вариянта за справяне с бедствената ситуация:

1)      Допусни я до себе си

Това може би е най-хуманното решение, но води до пълно обтягане на нервите. Въпреки отвратителните звуци и влаченето на задника й по пода, с цел някакво извратено задоволяване, допусни котката до себе си. В тяснатата стая тя е вперила изцъклени жадни очи в теб и безкомпромисно се отърква в крката ти. Търпиш, с надеждата скоро кошмарът да свърши. След 15-20 минути котището се кротва и заспива върху леглото, чехлите, дивана или дрехите ти, които миришат на теб.

Минуси – нервите се изпъват до краен предел, избива студена пот!

2)      Изолирай я

Този способ е много ефективен, макар и с някои недостатъци в изпълнението. Затваряш разгоненото животно в съседната стая и спира да ти пука. След няколко минути звярът губи интерес и заспива, а ти се наслаждаваш на хладната си бира.

            Минуси – не са открити, но не сме питали котката!

            ПС – ако в стаята, където е котката, няма котешка тоалетна, положението става страшно! После му мисли – ще има и по стените!

3)      Кастриране

За съжаление  не съм запознат... L

Изводи: Ако взимаш котка, имай предвид, че някой ден ще се разгони и най-вероятно буквално ще ти разгони фамилията, а тогава тежко и горко ти. Номер 112 не е от полза!

Един съвет: Пази се от котки!

13 неща... (част2)

без които може



1)      1 стотинка в джоба

2)      циганите

3)      Фактура от Mtel

4)      Канализацията на курортите по черноморието

5)      TV+

6)      Български футбол

7)       Bonux

8)       “Забранена любов”

9)      Derby Coffeе Cola

10)  Вафла „Орални страсти”

11)  Усмивката на Сергей Станишев

12)  Световното по „Камък, ножица, хартия”

13)  Гошо от Почивка

Интервю с Деян Неделчев

За дъртака и още нещо



ВиК: Здравей! За нас е удоволствие да си първата звезда, която ни дава интервю!

Деян: За мен също е удоволствие.

ВиК: Съвсем скоро излезе новата ти песен „Дъртака”. Откъде почерпи вдъхновение за нея?

Деян:  Детство ми премина в старчески дом. Родителите ми се отказват от мен, когато съм бил съвсем малък и ме оставят на баба ми и дядо ми, които живеят по това време в старчески дом. В песента възпявам всичко, което съм видял, усетил и преживял през годините прекарани там.

ВиК: В текста имa нецензурни думи, а клипът е доста скандален. Защо избра такъв подход?

Деян: Дядо, един достоен мъж, много псуваше и постоянно пускаше ръце на баба. Всички дъртаци се караха и биеха, но т’ва им харесваше. Както песента, така и клипът са пряко отражение на спомените ми от дете.

ВиК: „Икебана” и „Съчки събирам” се радваха на голям успех. Как си го обясняваш?
Деян: Много просто – още когато ги създавах знаех, че ще станат хитове. Както знаете, аз използвам само Интернет за да разпространявам творчеството си, не се блазня от разни там комерсиялности. Имам природен талант, това е всичко.

ВиК: В Интернет се появиха коментари, в които разни хора те критикуват. Искаш ли да им кажеш нещо?
Деян: Хем ме слушате, хем ме псувате. Просто ми завиждате. Не притежавате и капка от моите качества и това адски ви дразни. Няма к’во повече да кажа!

ВиК: Напоследък обиколи доста телевизионни предавания, а ето те вече и при нас. Как си обясняваш това?

Деян: Аз съм интелигентен, забавен и атрактивен човек, изобщо много голем пич. Има какво да кажа за себе си, а хората това искат, искат мен!

ВиК: Радваш ли се на вниманието на жените?

Деян: О, да, много ясно. Аз обаче повече се радвам на песните си и на брат си!

ВиК: В началото на прехода също беше обществена личност и правеше хитови песни. Какво те накара да зарежеш всичко и да отидеш в чужбина?

Деян: Струва ми се, че хората тогава имаха прекалено много проблеми, а може би бяха тъпи, не знам кое точно. Не успяха да ме оценят подобаващо. Писна ми и се чупих. Не загубих нищо, даже успях да натрупам пари от социалните помощи в Испания.

ВиК: Защо реши да се върнеш тогава?

Деян: Мечтаех да видя Бойко Борисов на живо. Успях! Даже автограф имам! След това с радост установих, че нещата тук са се променили. Хората са поумнели, обръщат повече внимание на стойностните неща в културата. Най-силният пример е, че дечицата в училище пеят песните ми, опитват се да танцуват като мен, а родителите им се радват. Това е вълшебно, но усещам, че ме чака още по-голям успех